Синът ми ме биеше, бях в постоянен стрес
С тъга и болка ще разкажа за своята драма. Правя го от благодарност към моята спасителка Магда, защото без нейната намеса за мен нямаше живот. Предпочитам да остана анонимна, тъй като се страхувам от реакцията на сина, снахата и внука.
Аз съм „млада“ пенсионерка, която доскоро работеше в Софийска районна прокуратура и съда. Вдовица съм, с един син. Трагедията ми започна, когато прибрах в дома си сина и снахата, които останаха без работа и решиха да дават под наем своята гарсониера. Младите обаче много скоро буквално установиха терор над мен. Стигна се до побоища и скандали, за които още ме е срам да говоря и да си спомням. Инициатор на тормоза беше снаха ми. Искаше да ме изгонят от жилището ми. Месеци наред не знаех какво е сън, бях в постоянен стрес, синът ми се пропи, връщаше се пиян и ме биеше, внукът също ми посягаше. Срамът ме изгаряше. Не смеех да споделя с никого, тъй като синът ми е полицай, а и досега семейството ми имаше авторитет и сред съседите, и сред колегите.
Все пак се наложи да споделя с бивша колежка, която ми препоръча своята ясновидка – Магда. Съветите, които получих от нея, препоръчаните обряди, защита, които ми направи и изпрати – всичко това промени нещата, които ми изглеждаха необратими. 3а да приложа ритуалите върху мъчителите си, трябваше да продължа да живея в своя ад. Иначе бях решила да бягам, където ми видят очите. В това време снаха ми заявяваше, че няма да остане при сина ми, докато съм жива.
Резултатът от направените въздействия се проявиха само след две седмици. Синът ми сякаш изтрезня, престана да ме бие и най-изненадващо обсъди с мен намерението си да се раздели с освирепялата си съпруга. Междувременно дойде и възмездието – тази жестока жена съвсем изненадващо се разболя тежко. Сега е сама, за нея не се грижи дори и синът й, когото беше възпитала в безсърдечие.
И.Н., София
