Задушавах се в службата си
Работя около десет години. Преди седем години ми предложиха да си сменя работата и аз приех с надеждата, че ще направя кариера. Работих много, до късно, наистина ме повишаваха. Но от няколко години имах чувството, че тъпча на едно място. Повече не издържах.
Не исках да работя така. Постоянно напрежение и конфликти, скандали и проблеми. От сутрин до вечер работех в напрежение. След като си тръгнех, не можех да се отърся от напрежението. Толкова се пренатоварвах, че дори вкъщи събота и неделя не можех да се отърся. Много често оставах след работа, много често ми звъняха събота и неделя, а когато съм бях отпуск – поне три пъти всеки ден. Вече нямах грам спокойствие. Заради това имах и проблеми в семейството. Две години обмислях да напусна, но ме беше страх да го призная на шефа, който щеше ме побърка, ако разбере и щеше направи живота ми черен по време на предизвестието. И така си течеше времето. Един ден споделих терзанията си с приятелка и тя ме посъветва да пиша на Магда. Нямах какво да губя и й писах. В отговор тя ми изпрати ритуал за успех в работата. Честно казано, видя ми се малко смешен, но го направих. Какво беше учудването ми, когато шефът ми сам провокира разговора. Каза че съм му се виждала угрижена. Аз си признах, че искам да внеса промени в кариерата си и за мое учудване срещнах пълно разбиране. Сега съм на нова работа – малко по-добре платена, но по-важното е, че ми е интересна ми засега ме удовлетворява напълно.
Албена Николаева, София
