Пътешествие във времето? Защо не?

В научнофантастичните произведения често се описват устройства, които позволяват на човека мигновено да попадне в друго измерение на пространството и времето

Пример за това е филмът „Stargate” („Звездна порта”). Но дали това е плод само на въображението на авторите на лентата? Оказва се, че чисто теоретично създаването на такава машина за пътешествие из световете е напълно възможно!

Още великият Айнщайн говори за това, че пространството може да се изкривява под влияние на масата и енергията, образувайки гравитационни дупки, през които можем да попаднем от една точка в друга милиони пъти по-бързо от обикновено. Тази идея веднага е прегърната от фантастите.

За първи път за „дупки”, с помощта на които мигновено можем да се окажем в другия край на Вселената, говори американският астроном и писател Карл Сейгън в романа си „Контакт”

По-късно двама астрофизици – американецът Кип Торн и руският му колега И. Д. Новиков – предполагат, че става дума за черни дупки.

Има и още един нюанс: „червеевите дупки” теоретично позволяват не само мигновено придвижване от една точка на пространството в друга, но и пътешествие във времето! От гледна точка на теорията на относителността на Айнщайн, в това няма нищо нереално: скоростта на протичане на времето е пряко свързана от скоростта на движение на самия обект. Следователно, ако обектът може да достигне скоростта на светлината, за него времето практически спира…

Като нагледен пример Айнщайн привежда парадокса на близнаците, експлоатиран впоследствие от много фантасти

Единият близнак отива в Космоса, другият остава на Земята. След много години астронавтът се завръща на родната планета, където открива своя брат силно остарял, докато самият той
е все още млад, благодарение на това, че корабът се е движел със скоростта на светлината.

Засега съвременните технологии не позволяват да се проведе подобен експеримент. Но е направен следният опит. Изследователи вземат няколко ядрени часовника, които са изключително точни и измерват времето до една милионна част от секундата. След прецизна синхронизация единият хронометър е поставен в самолет, извършващ околосветски полет, а в това време вторият е сложен на летището. Когато самолетът се приземява, се оказва, че разликата в показанията е една милионна част от секундата. Ако часовниците се намираха на кораб, излетял в открития Космос, разликата несъмнено би била много по-голяма.

Излиза, че в орбита времето за космонавтите протича малко по-бавно, отколкото на Земята. Но нито те, нито ние не можем да забележим това. Разлика ще настъпи само при продължително пътешествие, а фактически това е пътуване в бъдещето.

С пътуването във времето са свързани немалко практически проблеми и теоретични парадокси. Но все пак то е възможно. А щом е така, защо да не се надяваме, че някога научните технологии ще ни позволят да се срещнем с гости от бъдещето. Или от миналото? И един от вариантите на машина на времето могат да станат въпросните „червееви дупки”.

Според специалистите, ако някога бъде осъществен полет на хора към далечни звезди, това ще се случи не по-рано от столетие. А ако бъде открита възможност за „тунел” през „червеева дупка”?

Първо, не е известно доколко безопасен.за човека е такъв преход. Не е изключено при преминаването през черна дупка, която се идентифицира с „червеева дупка”, под въздействието на колосалната гравитация материята, от която се състои астронавтът, просто да се разпадне на молекули. Дори ако допуснем, че експериментът с пропускането на неживи обекти през порталите мине успешно, няма гаранция, че с хората всичко ще бъде благополучно.

Второ, доколко сме готови за това, което ни очаква в края на „тунела”, отвъд пределите на нашето пространство-време? В какви условия ще попаднем? Какви форми на живот обитават там и ще можем ли да съжителстваме мирно с тях?

Може би, преди да прекрачим през „звездните врата”, трябва добре да си помислим. И може би да отложим тази крачка…