Кристалната топка за гадание: митове и факти

Кристалната топка като средство за гадаене в съвременния свят се появява в Америка

През 40-те и 50-те години на XX век Щатите са обхванати от истински бум на използването на кристалната топка като средство за гадание. Въпреки че сред отвъдокеанските ясновидци има повече шарлатани, отколкото истински пророци, отделни личности постигат наистина фантастични резултати.

Например американката Джейн Диксън толкова ясно вижда бъдещето, че повече от половин век (чак до смъртта й през 1997 година) при нея се консултират висши държавни чиновници на САЩ, както и знаменитости. Тя точно предсказва смъртта на ф. Рузвелт, Дж. Кенеди, Дж. Далъс, Мерилин Монро и Мартин Лутър Кинг, назначаването и оставката на Н. С. Хрущов, президентската титла на популярния артист Роналд Рейгън, земетресението в Аляска,руския космически апарат на Луната, покушението срещу римския папа и гибелта на американските астронавти при пожара на „Аполо-1”. Джейн Диксън смята, че информацията за бъдещето може да се получи и по други начини, но най-деталната картина се наблюдава в кристалното кълбо.

ПОГЛЕДЪТ НА УЧЕНИТЕ

Фактите, потвърждаващи феномена „кристалгейзърство”, са толкова много, че американските спецслужби решават да се заемат по-сериозно с него. Учените също не могат да се правят, че „кристалгейзърите” и техните предсказания не съществуват.

След серия експерименти с прозрачни топки, проведени в лабораториите на известния американски лекар психотерапевт Реймънд А. Моуди и в лабораторията на Катедрата по психология на колежа в Западна Джорджия, се изяснява, че виденията в кристалното кълбо ясно се проектират върху зеницата на човека, който ги наблюдава – цветни и обемни като холографски изображения. Нещо повече, изследванията с участието на огромен брой доброволци, проведени в редица американски институти, доказват още едно удивително свойство на кристалните кълба: те позволяват да се осъществява ясновидство в режим „стоп-кадър”!

Множество изследвани успявават по команда на учените да спрат течението на събитията, наблюдавани в кълбото, „да увеличат” и детайлно да разгледат застиналата картинка.

Изводите на учените са, че пречупването на светлинните лъчи във вътрешността на прозрачната* сфера действа върху психиката хипнотично, изключвайки едни участъци от мозъка и акивизирайки други. Благодарение на това, вглеждайки се в кълбото, наблюдателите влизат в изменено състояние на съзнанието и мозъкът им започва да възприема и излъчва вълни със специфична дължина, носещи закодирана в зрителни символи информация от единното информационно поле на нашата планета. Възприетите с мозъка зрителни образи чрез главните „антени” на човешкия организъм (очните ябълки и епифизата) се проектират върху кристалната решетка на стъкленото или кварцово кълбо, отразяват се, връщат се обратно и човек „вижда” появяващи се в кълбото картинки.