Луната – вдъхновителка и чародейка
Коя е Луната и как ни въздейства тя?
Когато на черното небе се появи сребристата подкова и посред нощ в прозореца надникне сияещият лик, дори най-закоренелите скептици не могат да сдържат въздишката на вълнение. Луната внася в живота ни нещо вълшебно, тайнствено, романтично. Очевидно, от векове благодарните земляни посвещават на нощното светило стихове и балади и освен това използват изображението на Бледоликата за талисман…
Веднъж върховният владетел, повелителят на ветровете и облаците, обикалял с колесницата си черното пустинно небе. В един момент забелязал, че конят му започва да куца. Вгледал се и установил, че си е изгубил сребърната подкова. Богът искал да се върне за нея, когато видял светлина, излъчвана от… подковата. Тогава решил: значи така и трябва да бъде, нека остане там, където е паднала, и да радва хората, осветявайки пътя им.
Това разказва легендата за възникването на Луната. Според друга версия Луната не е подкова, а – ни повече, ни по-малко – Божието око, с което Всевишният следи нощните похождения на земляните. Според трета хипотеза Бледоликата е просто дупка в небето, през която прониква слънчевата светлина.
