Що за същества са ангелите?
Представите за ангелите са толкова разнородни, както и възгледите на първите християни за самия Христос
Монахът и аскет от IV в. Евагрий например пише, че същността на човека се състои от три части. „Долната“ предизвиква у нас глад, сънливост, желание за плътски ,удоволствия. Другата, емоционалната, ни кара да се сърдим, да се възгордяваме и т.н. Третата част е рационалната – именно тя ни прави да приличаме на Бога и ангелите. Според Евагрий гневът е нещо като демон, който ни напада. Ако не можем да се справим с него самостоятел но, на помощ ни се притичва рационален ангел.
Според тази теория ангелите започват да се възприемат като безтелесни „разуми“ или „интелекти“. Тогава се разгаря дискусията дали на всички хора помагат такива ангели. Някои апологети на монашеството твърдят, че ангелът хранител трябва да се заслужи и това може да стане само в манастир. Но в градската култура връх взема по-демократичната гледна точка. Епископите и други църковни служители уверяват миряните, че всеки има ангел пазител. В Египет дори се появява хипотезата , че истинските аскети, отказали се от плътските удоволствия и семейство, самите могат да се превърнат в ангели на земята. Отшелниците скромно отхвърлят този комплимент – те смятат, че повече приличат на животни, отколкото на безтелесни същества. В крайна сметка побеждава популистката гледна точка: ние не сме ангели, но всички сме достойни да имаме ангел пазител.
Тогава обаче избухват спорове между теолозите за самоорганизацията на небесните посланици. Библията. не дава много информация по този въпрос и се появяват много желаещи да запълнят празнотите в Светото писание. Неизвестен автор с псевдоним Псевдодионисий, пишещ около 500 година, се възползва от идеите на предшествениците си и разделя небесната йерархия на девет чина. От висшите към низшите безтелесните същества се разделят на ангели, архангели, начала, сили, добродетели, доминьони, престоли, херувими и
серафими. Църквата обаче не признава тази йерархия.
Приблизително по същото време се появява традицията да се смята, че не всички ангели са ангели. Така например сатаната някога е оил ангел под името Луцифер, който след това е паднал. Така хората дават на ангелите свобода на волята и още повече ги оприличават на себе си. Редица средновековни богослови предполагат, че за човешката душа водят борба два ангела – падналият и ангелът пазител. Тази история не става част от църковното учение, но е популярна и до днес.
