Живот в реалния свят: Познай самия себе си

Църквата твърди, че живеем в реален свят, а след смъртта душата ни отива в друг, нематериален, нефизически свят

svqt
Интересно, как това твърдение (все още недоказано) се съотнася с последните открития за материалността на душата?

Божествените демиурги от различни религии са създали свят, намирайки се някъде там, в отвъдоблачните дълбини, но въпреки това са сътворили човека по „свой образ и подобие“.

Означава ли това, че „другият“ свят не се различава особено от нашия, материалния? Значи и там трябва да
ядем, да пием, да обичаме и да задоволяваме своята зависимост от материалните блага? В нематериалното небесно царство праведника го очаква безкрайно блаженство, основано обаче върху физически усещания. Как е възможно това? Значи и тук същността е в кодовете.

Излиза, че всяка религия е основана на кодове, които се внушават на човека, като с времето формират неговата личност. Без тях психиката му просто ще рухне. Неслучайно много божества в древността са родени от деви
именно през декември и имат сходни биографии – това е своеобразен код.

Съгласете се, че не е много комфортно да съзнаваш, че живееш по измислен от някого шаблон. Дори Томас Андерсън (Нео) във филма „Матрицата“ на въпроса на Морфеус вярва ли в съдбата, отговаря „Не“, защото му е неприятно да смята, че го манипулират.

Къде е изходът? Философите отдавна се опитват да го открият. Още Сократ разбира, че в света нещо не е наред. Но дори не му идва наум например, че всъщност той лежи неподвижен във физиологичен разтвор, омотан с проводници, включен към суперкомпютър.

Той няма избор и единствения изход вижда в това да разчупи кодовете на матрицата отвътре. В отчаянието си той призовава своите съграждани да опознаят самите себе си. Неслучайно на плаката в жилището на питията от „Матрицата“ е написано:„Познай самия себе си“.

Няма коментари

Добавете коментар