Реален ли е нашият свят, или не?
Можем ли да кажем, че нашия свят е реален? И какво изобщо е реалността? Защо наричаме заобикалящия ни свят „матрица“?
Отхвърляме математическото определение на матрицата – тук то не ни е нужно. В опростен битов смисъл матрицата представлява система от шаблони, щампи, образци, кодове. Нашето съзнание е матрица и по-точно – набор от образи, които възникват в нашия мозък, когато съзнанието е изключено.
Как работи то? С помощта на сетивата човекът събира информация за външните обекти. След това се извършва автоматично диференциране на кодовете, присъщи на обектите. Човекът събира колекция от кодове от самото си раждане до смъртта. За съхраняването й отговаря паметта. След това настъпва осмисляне на обекта и реакция на случващото се.
Именно това е въпросната реалност, в която живеем. За човека е важно да се намира в привична за него система от координати – в този случай му е лесно да взема адекватни решения.
А сега да допуснем, че всичко това са просто „врели-некипели“. Именно тук започва най-интересното. Работата е там, че нашият физически свят прилича на безкрайно множество самоподобни слоеве и всяко съдбоносно научно откритие ни извежда на ново ниво на знанията.
Например отначало човекът е открил, че веществото се състои от молекули, а молекулите – от атоми. Атомите се състоят от ядро и електрони и т.н.
В резултат учените са стигнали до извода за вълновата природа на материята. А как фотоните на полето се превръщат във вещество, остава да гадаем. Накрая стигаме до Хигс бозона – вече го уловихме за опашката. И какво от това?
Стандартният модел на строеж на Вселената вече се пука по шевовете. И съществува подозрение, че така ще е до безкрайност. Но тогава нашият свят най-вероятно е математическа абстракция, а ние – само променливи в нея. Това предположение се потвърждава от наличието в природата на закони
– например на четирите фундаментални сили. А къде тогава е материалният носител на нашата виртуалност, т.е. истинската реалност? И доколко самият този носител е реален?
