Несбъднатото пророчество на Вивиан Лий

През 1961 г. Вивиан Лий приема ролята на застаряваща актриса в „Римската пролет на мисис Стоун“

С тази пиеса тя заминава с „Олд Вик“ на гастроли в Далечния изток и Южна Америка. Макар и болна, актрисата не се спира, и започва да прави роли с танци и пеене в бродуейски мюзикъл. Това представление преминава с огромен успех и не слиза от сцена в продължение на половин година. Администрацията на театъра не успява да намери актриса, която да играе вместо нея. Вивиан отлага полагащата й се отпуска по договор и играе в нажежения от летните жеги Ню Йорк, докато в буквалния смисъл не рухва на сцената. На 8 юли 1967 година, докато е на почивка в Брайтън, Лоурънс Оливие получава известие, което го кара незабавно да замине за Лондон -починала е Вивиан.

До самия край Вивиан Лий е уверена, че скоро ще се оправи и през август ще излезе на сцената в пиесата на Е. Олби „Крехко равновесие“. На това пророчество обаче не му е съдено да се сбъдне. Тя умира на 53-годишна възраст. В същата вечер всички театри в Уест енд за час угасват светлините си, отдавайки й заслужена почит.

На църковната служба в памет на Вивиан Лий в Университета на Южна Калифорния прозвучават думите: „Тя премина през живота като блестящ плувец в прибоя. Не би могла да понесе, ако вълната на огромния успех я беше помела и изхвърлила като отломки на брега, превръщайки я в стара и никому ненужна актриса. Вивиан притежаваше прекалено пламенен темперамент и остана на върха задълго. Нищо чудно, че тя толкова великолепно изигра Скарлет O’Xapa, защото много прилича на нея. Ние не трябва да тъгуваме за Вивиан Лий, но тези, които я познаваха, не могат да я забравят. Защото тя беше – както казва шекспировият Енобарб за Клеопатра – едно от чудесата на света“…