Пророческата дарба на Вивиан Лий – невероятните предсказания на една красива актриса
Вивиан Лий е имала пророчески дарби, които са учудвали и очаровали колегите и най-близките ь хора и приятели
Във филма „Пръв и последен“ има сцена, в която влюбени се разхождат на кораб. Пътешествието по Темза е с парахода „Златният орел“. Кинокритикът К.Е. Лежем си спомня: „Едва отплувахме и заваля пороен дъжд. Оставаше да изчакаме времето да се оправи. Разговорът неизбежно се завъртя около филма, който „MGM“ смяташе да снима по романа „Отнесени от вихъра“. За изпълнителите все още нищо не се знаеше, но се носеха слухове, че ролята на Скарлет О’Хара може да се играе от Полет Годар, Бет Дейвис, Барбара Стенуик, Жириам Холкинс и други знаменитости. Някой се обърна към Оливие: „Лари, ти би могъл прекрасно да изиграеш Рет Бътлър“. Оливие се засмя, макар че идеята не беше толкова фантастична. Внезапно край на споровете сложи Вивиан Лий: „Лари няма да играе Рет Бътлър, затова пък аз ще изиграя Скарлет O’Xapa. Ще видите!“.
За ролята на Скарлет се разглеждат кандидатурите на 1400 млади жени. Приятели уверяват Лий, че ролята никога няма да бъде поверена на англичанка – южняците няма да го позволят. Но на 13 януари 1939 година в присъствието на кино-репортери и на пресата Вивиан Лий подписва договора.
Когато снимките на филма завършват, за Лий започва да се говори като за изключително дарование. И скоро тя се издига на нова висота в ролята на Бланш Дюбуа в „Трамвай „Желание“ на Тенеси Уилямс. На актрисите понякога им е трудно да излязат от образ. Така и Вивиан всеки път, когато завесата се спуска, още няколко минути не може да дойде на себе си, треперейки от провокираната от ролята истерия.
На снимките на терен за филма „Слонската пътека“ в Цейлон Лий се разболява от тежко нервно изтощение. В уговореното време тя се явява в студиото, но не може да работи. Обхваната е от дълбока депресия. Страхува се да се среща с хора, внезапно започва безпричинно да плаче на снимачната площадка, скита с отсъстващ поглед, декламирайки монолозите на Бланш Дюбоа. В края на краищата помътнението на разсъдъка й стига дотам, че тя престава да разпознава приятелите си и започва да нарича партньора си Питър Фин – Лари. Лекарите й предписват успокоителни и я оставят на грижите на две медицински сестри.
По-късно, вече в Ню Йорк, тя е настанена в „Юнивърсити колиджхос-питал“ под наблюдение не само на психиатър, но и на специалист по белодробни болести, тъй като туберкулозата, открита за първи път преди девет години, отново напомня за себе си. През юли тя се връща в Лондон и изглежда съвършено здрава, дори се шегува по повод своето заболяване.
През септември 1953 г. в Манчестър е премиерата на „Спящият принц“, написана от Т. Ратиган специално за Лоурънс Оливие и Вивиан Лий. Гримьорната на актьорите е отрупана с бели цветя, а когато след спектакъла те отиват в „Мидланд хотел“, посетителите на ресторанта ги приветстват на крака с овации.
В последните години темпът на живот на Вивиан Лий непрекъснато се ускорява. През 1961 г., след като изиграва застаряваща актриса в „Римската пролет на мисис Стоун“, тя заминава с „Олд Вик“ на гастроли в Далечния изток и Южна Америка. След това, независимо от слабостта, се залавя за първата в кариерата си роля с пеене и танци в бродуейски мюзикъл. Шоуто се играе при огромен успех в продължение на половин година. Когато администрацията не успява да й намери заместничка, Вивиан отлага полагащата й се отпуска по договор и играе в нажежения от летните жеги Ню Йорк, докато в буквалния смисъл не рухва на сцената. На 8 юли 1967 година, докато е на почивка в Брайтън, Лоурънс Оливие получава известие, което го кара незабавно да замине за Лондон -починала е Вивиан…
