За какво ми е любов, като не мога да я споделя?

Защо ми е да обичам, като няма кого?
Какво да правя с любовта си? Това бяха само част от въпросите, които си задавах преди. Преди много, много време. Поне така ми се струва сега. А като се замисля, са минали само някакви си два години. От тогава насам много неща за мен са се променили. И тази промяна се случи с помощта на гадателката Магда, която не просто открехна вратата на щастието за мен, ами направо я отвори широко…
Аз съм ѝ много благодарна за доброто, което направи, защото аз бях един напълно изгубен човек. Толкова ми беше трудно да мисля по друг начин, че не виждах за себе си нищо хубаво. Най-лошото беше, че не исках да се променя. Не влагах нищо, никакви усилия. Живеех си така, оплаквах се, но продължавах да бездействам. И тогава, един ден, съвсем на шега, аз реших да пише на гадателката Магда. И писмото, което получих, не просто не срита – то направо ме изстреля извън орбита. Не ми трябваше много време, за да започна да действам и сама да привличам доброто в моя живот. Чувствах се уверена, защото талисманът на Магда беше винаги в ръката ми – и в най-трудните моменти, и в най-щастливите ми мигове…
Една жена на 37