Какво има да му мисля – действам и това е!
Преди време бях писала на Магда относно един проблем, който имах
Трябваше да взема решение дали да замина за чужбина, или да остана в България. Не знам защо толкова много го мислих, но в онзи момент явно ми е била такава нагласата. Иначе, всичко беше уредено – какво ще работя, къде ще се настаня… Всичко! Даже по онова време нямах нито гадже, нито работа в България – абе тоталната безпътица. И все пак не можех да се реша.
Затова взех че писах на Магда едно подробно писмо, с въпроси, всичко както му е реда. Получих отговор, който с една дума беше нещо от сорта – няма какво да мислиш, заминавай! Така е, нямаше какво да му мисля, и месец след това заминах за Исландия. И, ето ме, тук съм вече година и половина. Най-странното е, че почти всичко от онова, което Магда ми каза, се случи. Да, мина малко време, но все пак стана. И по-важното, което е – случи се, защото взех правилното решение да замина.
Сега съм тук и ми е много добре. Спокойно ми е, работя, печеля достатъчно. Помагам на близките си в България, имам и някаква представа какво ще се случи с мен в близките една-две години. Какво повече да искам от този живот?
Мими Красимирова
