Най-странното нещо, което някога ще прочетете

Следващите редове са за всички, които са загубили близък човек и не могат да превъзмогнат загубата

Преди 16 години загубих съпруга си. Почина внезапно. Беше ми много трудно. Малко време след като си отиде, в двора ни дойде котенце. не че и друг път не са идвали или не са ни подхвърляли, но това коте беше по-различно. Имаше нещо в начина, по който ме гледаше, в това как сядаше до мен и ме слушаше, докато говорех. Още докато беше малък той легна на стола, на който обичаше да сяда съпруга ми. Сигурно мъката ми е била много голяма, но с течение на времето започнах да мисля, че душата на моя мъж по някакъв начин се е вселила в този котарак.

Томчо живя сравнително дълго, и за разлика от други котки, които съм имала, издъхна в ръцете ми. Благодарение на него по някакъв начин успях да се справя с мъката.

Може и да има по-странни случки от тази. Пиша това не за друго, а защото гадателката Магда ми каза за моя Томчо точно това, което аз си мислех без дума да ѝ кажа, без изобщо да загатна по някакъв начин, че живея в къща, че обичам котките и така нататък. Тя позна и затова, че съм вдовица… пак без да ѝ казвам. Сега предстои да разбера дали онова, което ми предрече за бъдещето, ще се сбъдне, но няма начин да не се сбъдне, при положение, че беше толкова точна за миналото.

П.А.