Магда ме спаси от моята нерешителност

Винаги ми е било интересно какво ще ми се случи, но никога така и не бях ходила на врачки и всякакви други, подобни на тях

Изпитвах някакво странно влечение към бъдещето. Може това беше симптом на скритата ми неувереност , страх от непознатото. Не бях в състояние да предприема каквото и да е живота си. Винаги се страхувах и куп въпроси изпълваха съзнанието ми „ами ако нещо се обърка“, „това ли е правилният начин“. Бях се пуснала по течението и можех да виня единствено себе си за нещата, които ми се случваха. Може би просто ме беше страх. Може би в онзи период от живота ми бях за психиатър, но не отидох, понеже не исках да се чувствам още по-странна отколкото съм си по принцип. Освен всичко това нямах и самочувствие, не можех да си намеря спътник в живота, това дори отблъскваше приятелите ми. Моята нерешителност ми пречеше да живея , вместо това се криех в нас, не излизах и оставях дните да си текат. Прекарвах безумно много часове пред компютъра, в интернет открих и Магда. Реших се да ѝ пиша. Излях душата си в страшно дълго писмо, споделих и всичките си страхове, зададох и всичките си въпроси на които търсех отговор. Тя ме насочи, каза ми какво трябва да направя, а от мен се изискваше единствено да следвам тези малки стъпки. Сега съм здраво стиснала юздите на живота си и се сбогувах с моето неуверено и страхливо „аз“.

Ганка Попова от Варна