Нямат ли край моите мъки?
Преди време, по-точно – преди около 3 години, се питах постоянно нямат ли край моите мъки
Ето че дойде време, когато не само че не си задавам този въпрос, но и не се измъчвам. Установих, че е безсмислено. И да се измъчвам, и да не се измъчвам – случилото се е случило и аз, така или иначе, трябва да продължа. Става въпрос за един мъж, разбира се. Става въпрос и за една любов, с която той се подигра. Но, аз му простих, така или иначе. Продължавам напред, и това е!
Чета тук разни истории, и искам да кажа, че той не ми изневери. Просто ме напусна. И това беше най-недоумяващото нещо за мен. Затова писах на гадателката Магда писмо, да ми каже дали ще мога да намеря изход от тази ситуация, понеже детето точно беше станало на 6 годинки, и не е малко, и всичко разбира. С една дума – ужас някакъв. Искал да си вземе живота в ръце, и ние не сме били в неговите планове. Все едно сме някакви идиоти. Добре че стиснах зъби и всичко се размина без да се разправяме много.
Забравила съм го вече. Преживях го. Не е трудно човек да е силен. Трябва само малко повече вяра в себе си.
Стефка от Враца