По-добре късно, отколкото никога!
Преживях най-красивата любов, която може да съществува и по своя воля сложих точка и край на цялата история
Бях обичана и обичах. Разбрах, че в този живот има не само лоши, но и много красиви неща, заради които човек си струва да продължи, колкото и трудно да е понякога. Аз винаги съм била сама, дори и тогава, когато е имало някой до мен. С него не се почувствах самотна нито за миг. Бях щастлива, бях мотивирана, бях всичко, което съм искала да бъда. И това не беше трудно… тогава, с него. Вече знам защо хората казват, че забранената любов е най-силна и сладка. Колкото и хубаво да беше всичко, той беше женен. Имаше семейство. И все още има, доколкото знам. Опитвам се да не мисля за това сега. Напуснах го, защото колкото и силно и истинско да беше всичко между нас, аз никога не бих си позволила да градя щастието си върху чуждо нещастие. Никога, за нищо на света. Естествено, колкото и прекрасен да беше, той, като всеки мъж, е малко егоист. Казваше ми, че това за него нямало значение, че не му пречело… Знам, че мъжете са такива, но аз не съм някоя егоистка…
Раздялата ми с него се случи по-лесно, благодарение на гадателката Магда. Нейното гадание ми даде сила и надежда, че има път и живот за мен и след него. Сега съм все още сама, но за разлика от преди – много по-спокойна. Продължавам напред, и това е…
Нина М.
