Ревността едва не ме погуби!

Заради глупавата ми ревност изгубих най-добрия човек, който съм имала до себе си

Аз имах приятел, с който бяхме заедно много дълго време. Много по-дълго, отколкото с всеки един, с когото съм била преди него. В началото не мислех, че ще изкараме и месец, но после нещата се промениха. Аз съм много моногамна. Станах отдадена на този човек дори и без да се замислям. Започнах да го обичам постепенно, но пък любовта ми беше много силна. Има я и днес. И днес любовта ми е жива, въпреки че сме разделени. За нищо на света няма да го забравя, дори и животът ми да продължи с някой друг. Аз знам, че сама съм си виновна да се разделим, но такава е била ситуацията. За разлика от бъдещето, миналото не може да се промени. Просто няма начин… Можем само да съжаляваме и да се поучим от грешките си, за да направим бъдещето малко по-различно и добро.

Не ми е трудно да призная грешката си, особено сега, когато онова, което Магда ми каза, се сбъдна. Той се ожени за друга жена, с която се запозна малко след като се раздели с мен. Аз не вярвах, все си мислех че ще се върне и ще продължим пак заедно. Явно издънката ми наистина е била много голяма, щом това не се случи…

К.Ж.