Сама съм си виновна за всичко!
Аз съм на 34 години и все още не съм омъжена
Повечето ми приятелки и съученички прекарват времето си със семействата си, заети са, станали са родители. Някои правят кариера, други заминаха в чужбина. С всеки нещо се случва, само аз съм се закотвила в едно положение и нищо не се е променило, нищо няма около мен… Чат-пат някое гадже, чат-пат някоя любов и това е… Всички заминават по реда си, все аз оставам сама. Напоследък все по-често ми се случва да излизам сама. И по заведения ходя сама. Цяло чудо е как не съм станала алкохоличка. Но това няма как да се случи – имам много добър пример у дома. Брат ми има проблеми с алкохола. Нещо ужасно е… Сигурно и заради него не мога да имам пълно доверие в мъжете. Не знам. Ще ми се да се отпусна и да имам малко повече вяра в хората, обаче нещо не ми се получава. Все съм сама, каквото и да направя, каквото и да кажа, както и да се държа. Много ми е съклетно, но вече започвам да свиквам.
Послушах съвета на една моя приятелка и писах на Магда, ако може да ми каже дали вечно ще бъде така. Няма да е вечно, защото според нея аз ще имам семейство и мъж, и деца, и всичко онова, по което въздишам сега. Може и да се случи, а може и да не се случи – знам ли… Просто вече ми омръзна да съм сама…
Дамяна
