Намерих спокойствие за мен и моя син
Аз бях омъжена, но напуснах мъжа си
Все още нямаме развод, но поне съм далече от него и неговия тормоз. Проблемът с него е в това, че той много ми изневерява. Това се започна след каро родих и малко напълнях. Ние много дълго го чакахме това дете. И когато нашия син се роди аз съвсем естествено започнах да обръщам повече внимание на него, а себе си и баща му малко пренебрегнах. Може и в мен да е вината, но повечето от вас се надявам да ме разберат. Знаете колко много неща се променят, когато се появи дълго чакано дете. А и аз никога не съм била кой знае колко суетна. Не знам, просто така се стекоха нещата… Не искам да обвинявам никого – нито него, нито другите жени, нито себе си. За детето – да не говорим! Нашият син сега е на две години и 11 месеца и е най-прекрасното дете на света. Не съм от онези жени, които като се разделят с мъжа си и да му забранят да се вижда с детето си. А и той сега не иска да го вижда. Не знам защо. Питала съм го, той не ми отговаря и аз все си мисля, че може би му трябва време. Не знам…
Магда ми писа, че ние пак ще се съберем с него. Аз не знам какво да мисля за това. Сега ми е спокойно. Може и да намери сили да се промени, може и временно да е това. Истината е, че аз предпочитам да имам семейство, но не на всяка цена. Сега не ми остава нищо друго, освен да чакам.
Невена
