Намерих спокойствие в самотата

Аз бях предавана десетки пъти от скъпи за мен хора, които се подиграха с доверието ми

Израснала съм без родители, само с баба и дядо. Майка ми и баща ми са живи и здрави, но си устроиха живота без мен. отидоха да работят в чужбина след развода и ме оставиха на грижата на тези възрастни хора. Най-много съм благодарна на баба ми, защото не ме изостави, възпита ме да съм честна и почтена и да давам онова, което искам да ми се върне. И така, аз правех само добро, но добро не видях. Разбрах, че за да оцелееш в този свят трябва да си лош. Обаче аз не мога. Затова предпочитам да страдам, но да не правя и да не отвръщам с лошо. Много ми завиждат. За какво ми завиждат, и аз не зная. Работата ми е обикновена, не съм богата, не изглеждам кой знае колко добре, не съм някоя шармантна. Имам останали малко, но истински приятели, баба и дядо продължават да са до мен. Сега повече аз им помагам, но са ми подкрепа. Най-лошо ставаше ако си хвана някой приятел. Или сами си заминаваха, като разберяха, че не съм някоя богата, или разни псевдо приятелки правеха така, че да ме изоставят. В крайна сметка, аз се уморих. Затова предпочитам да съм сама. Гадателката Магда друго ми каза, но аз предпочитам да чакам, вместо да предизвиквам Съдбата. каквото е писано, то ще се случи.

Мира