Изпих до дъно горчивата чаша

Казвам се Милена и съм на 25 години от град Шумен

Преживях изневярата на моя приятел, простих му, събрахме се отново, за да ми изневери пак. На два пъти изпих горчивата чаша и всичко, което успях да изтърпя – изтърпях. То не бяха обиди, то не бяха подмятания от страна на неговите приятели. Но аз все пак го обичах и бях готова на всичко за него. И ето че сега не сме заедно. Не знам дали ми е по-добре така, или не ми е по-добре. Опитвам се да постигна някакъв мир със себе си, но не мога. Понякога ми е мъчно, понякога съжалявам. Има моменти, в които най-много от всичко се радвам, че го няма около мен да ми образува нерви само. Аз не знам дали го обичам вече. Опитвам се да го забравя, но не мога. Имахме и много хубави моменти. Сега най-много от всичко искам да премина през този период.

Магда ми каза, че това е временно и че е въпрос на време да се оправят нещата. Аз много искам да е така, вярвам. Повярвах и в това, което тя ми каза за него, защото сега той си има приятелка, нова приятелка, и тя е точно такава, каквато Магда ми каза. Дори и професията й позна.

Аз все още се надявам с него да ми е свърши ошия късмет и най-накрая да попадна на точния човек.

Надя от Пловдив