Свикнах да живея сама

През годините срещнах достатъчно неподходящи хора, които объркаха живота ми

Останах сама след два брака и две деца. Мъжете си намериха други жени, децата заминаха в чужбина. Единствено котарака не е решил да ходи някъде, сигурно защото е кастриран. Колкото и да е странно, аз свикнах да живея сама Само от време на време се сещам, че годините си вървят и аз имам нужда от човек до себе си. Човек, за когото да се грижа, да му помагам и да съм му опора. Бих могла и да го обичам… Така съм се капсуловала, че никакво чувство не може да стигне до мен.

Магда ми каза, че това няма да е вечно така. Писа ми за някакви кармични разплати, някакви срещи от минали животи. В крайна сметка, според нея, последните може би 3 десетилетия от живота ми, аз ще ги прекарам с човека, който цял живот съм чакала. Дали ще е така? Не мога да знам, но въпреки всичко, което се случи в живота ми, аз се надявам. Надявам се и вярвам, че един ден все пак ще мога да се събуждам щастлива. Иска ми се да поживея малко по-различно от начина, по който съм живяла досега.

Макар и да нямах никаква вяра и надежда, когато писах на Магда, днес ми е малко по-лесно да се справям със самотата, защото знам, че един ден тя така или иначе ще свърши. Хубаво е човек от време на време да получава подобни уверения. Това дава сили да продължиш, въпреки неприятната участ.

Нели Стоименова от София