Децата ми са моята утеха
Загубих съпруга си, когато бях много млада
Казвам се Боряна Зинзарова и съм от Бургас. На 46 години съм. 19 години от живота ми минаха като вдовица. Загубих съпруга си, когато бях много млада. Сега не съм в позиция да казвам дали съм заслужила съдбата си, нито да я обвинявам за това. Просто знаех, че е трябвало да се случи и приех случилото се. Искам да благодаря на Бога за прекрасното ми семейство, макар непълно. Имам чудесно деца, сестра и племенник, които по всякакъв повод, а и без повод, са около мен. Помагат ми, подкрепят ме, разсмиват ме и винаги са готови да ме изслушат. Имам и много добри приятели. Може да се каже, че съм щастлив човек, въпреки че на моменти се чувствам малко самотна.
Преди няколко месеца срещнах един човек. Първо бяхме приятели и след това някак естествено започнахме да се срещаме. Аз съм много резервирана, не защото е лош човек, или нещо подобно. Странното е, че той много прилича на покойния ми съпруг, не толкова като външност, колкото като характер. Това беше повод да пиша на Магда с молба да ми каже нещо повече за бъдещето на нашата връзка. Магда беше повече от категорична, че трябва да продължа да се срещам с него. На тези години, и след всичко, което съм преживяла, мен малко ме е страх, но все пак ще опитам. Знам, че и да не се получи, децата ми ще бъдат моята утеха. Щастлива съм, че ги имам и че животът ми, малко или много, ми позволи да изживея страхотни моменти с тях. Сега съм малко объркана, но съм сигурна, че всичко ще се нареди така, както трябва.
Маргарита Колева от Силистра
