Самотата ме задушаваше

Аз съм мъж на 32 години, който съвсем скоро преживя първия си развод
Жена ми ме напусна и реши да заживее в чужбина. при мен остана и нашия малък син. Откакто е заминала минаха две години и нито се обажда, за да пита как е детето, нито нищо. Все едно аз и то никога не сме съществували.
Аз по професия съм преподавател. Умен съм, не защото такова е моето мнение, а защото други преди мен са ми го казвали. Знам, че се случват тези неща, но не разбирам как може една майка да изостави детето си по подобен начин? Нейното заминаване ми образува огромен стрес, от който все още не мога да се освободя. Станах много затворен човек. Не вярвах на никой. От работа се прибирах директно у дома и спрях да се срещам с приятели. Позволявах си да се видя с тях само ако те излизат с децата си. И, честно казано, през ума ми не е минавало, че ще се занимавам с врачки и други подобни.
Магда е едно много приятно изключение. Препоръча ми я приятелка на моята сестра, която редовно се допитвала до нея. Освен това, аз й писах с идеята, че изобщо не е задължително да й вярвам, или нещо подобно. Сега, като върна времето назад, аз не само й повярвах, но и искам да й благодаря, че се оказа толкова права за нещата, които се случиха в последствие. Самотата ме задушаваше, но вече мога да дишам спокойно, защото малко по малко се освобождавам от миналото. Слагам точка, за да мога да пиша сед това на нов ред и с главна буква.
Милен от София