Толкова тъга имаше в моите дни!

Опитвах какво ли не, за да се освободя от лошия късмет, който ме преследваше, но нищо не ми помогна
Трябваше да се отчая съвсем, за да се затворя у дома и да не излизам в продължение на седмици. Беше тъжно, беше ми тегаво, беше ми невероятно гадно. С каквото и да се захванех, все не се поучаваше. Имах хубава работа, добър приятел, спокоен живот. Изведнъж всичко това просто изчезна и се започнаха едни проблеми и едни неразбории. Самата аз не разбрах как от спокоен и усмихнат човек се превърнах в умислен и тъжен индивид. Не знам депресия ли беше, или нещо друго, но ми се случваха все едни такива много странни неща. И сънищата ми бяха объркани, и дните ми бяха черни, и малкото хора, които останаха около мен не можех да ги понасям. Не знам на какво се дължеше/
Истината стана ясна едва когато се свързах с Магда. Имах магия. Като го чух в началото направо не повярвах. Аз съм все пак млад човек. Как да вярвам в подобни глупости. Обаче се сучи така, че онова, което ми каза Магда, ме накара да се замисля. Доверих й се и тя ми направи един сеанс за изчистване, както и нещо, което аз сама да направя и не след дълго онова, което ме притесняваше, както и всичко неприятно започна малко по-малко да изчезва. В продължение на година черната завеса бавно започна да се вдига и на нейно място се появи животът ми такъв, какъвто беше преди.
Мария Асенова от Пловдив