Вече живея с ангела, който Магда ми предрече
Не зная как да й се отблагодаря на Магда. И как да й се извиня, защото три месеца й писах гневни писма и не вярвах на ритуалите и препоръките й, просто защото отказвах да приема очевидното. Благодаря й за постоянството, защото аз се отказах от нея, но тя от мен – не. Ето я моята история: Заминах на гурбет заради една жена. Десет години живях и работих заради нея, изплащах кредити, бих се с любовни конкуренти, създавах общи фирми и фалирах и после пак прощавах и така до пълен срив, до пропиване, до обиди към най-близките. Единствената, която не ме изостави, когато бях най-лошия син – беше майка ми. Тя беше убедена, че тази жена ми прави нещо, но аз не само че не й вярвах – ами с цели месеци не съм й се обаждал, сърдит,че ме занимава с врачки. Тя вече беше писала на Магда и имаше обяснение какво се случва в живота ми. Когато една нощ щях да умра буквално от алкохолно натравяне, единствената, която тръгна за Испания с оскъдните си средства – беше точно мама. Прочете ми писмото на Магда още веднъж, помоли ме да нося енергиен протектор, не го направих разбира се, но седнах и написах едно гневно писмо до пророчицата, защото бях сърдит на целия свят – а нея – най-вече, защото се опитваше да ме убеди, че аз обичам тази жена не по собствена воля, а защото ми е направила арабско заклинание за обвързване или…нещо такова. Писах и след това – буквално се гаврих с нея – обиждах я, исках невъзможни неща като е с такава сила – да спре да ми изневеря тази жена, да е до мен в трудните моменти…и получавах само спокойни и уравновесени отговори,че няма да го направи, че няма да противодейства с ритуал ,защото тази жена не е за мен. Месеци минаха преди да й повярвам и да започна да изпълнявам препоръките й. Сега ми тежи, защото според мен съм изгубил време в недоверие – но според нея – това е бил естествения ,”драснат” ход на нещата. Момичето, което ми каза,че ще срещна, но когато съм готов за него, наистина се появи в живота ми – и то тогава,когато нямаше никаква причина да е с мен – в пиянснтвото и безработицата ми. Вдигна ме на крака, забравих за жената, която наричах жената на живота си и която исках да задържа на всяка цена…Момичето, което е до мен сега, е ангелът, за който ми писа Магда, а аз й се изсмях злорадо…След десет кошмарни години – получих истинската любов. Вече не съдя никого…не съм бил готов за нея. Дошла е да ме спаси. За нищо на света няма да я загубя!
Валентин Йорданов, 42 г, Испания: