Ще дам шанс на новото и хубавото

Дълго време бях сама. Още по-дълго време бях зависима от други хора – за абсолютно всичко. Слушах, подчинявах се, съгласявах се – само и само другите да са добре, но не и аз. И така времето си минаваше.

Един ден се събудих и осъзнах, че съм на 40 години. Имах дете, имах дом, имах родители, котка, куче, рибки. Работа, която обичам. Имах заем, имах и още един… Уж бях съвсем нормална, обикновена, уж бях точно онова, което родителите ми искаха да бъда – като всички, но се чувствах различна. Аз съм различна!

Избрах да съм сама заради детето. След като баща й ни напусна, другите мъже бяха просто ненужен лукс и усложнение. Колкото и да се натискаха, аз успявах да ги държа на една ръка разстояние, докато това разстояние на стана мисля, две, цяла магистрала…Сега осъзнавам, че никой не е спечелил от това. Нито аз, нито те. Но сама успявам да си събера по-добре мислите, да се концентрирам, да действам по-свободно. И все пак не ми е хубаво, не винаги се чувствам добре. Колкото и да не ми се иска, понякога, късно вечер стоя и си мечтая да съм като всички. Да не съм сама. Защото детето вече порстна. Котката остаря, а кучето умря. Рибките не се интересуват много от моето присъствие. Май на никой не съм необходима, дори и на себе си…

Според Магда това нямало да продължи дълго. Не се противя на промяната. В очакване съм, макар и малко несигурно.

Марта