Имам надежда за бъдещето!
Аз знам, че животът е пред мен, но много ми се иска да направя така, че да си го уредя навреме.
На 27 години съм и се казвам Петра. От Хасково съм, но сега от вече осем години живея и работя в София, така че мога да кажа, че съм софиянка вече. Тук учех и съм се пренастроила към столичния ритъм. Хубаво ми е и ми е спокойно, повече ми харесва да живея в по-голям град. Иначе всичко ми е наред, но понякога изпитвам една такава неяснота за бъдещето. Не знам точно как да го кажа. Аз затова и писах на Магда, ако може тя да ми даде малко яснота за онова, което ме чака.
Сигурно е някаква фобия, но ми се е да съм подготвена. Опитвам се да давам всичко от себе си, ама като гледам повечето ми приятелки са семейни и имат деца вече. Аз също имам приятел, но той не дава много зор да се женим. Не знам защо, уж всичко между нас е ОК, но като стане въпрос за това и той се дистанцира.
Магда каза да не се притеснявам, че ще имам семейство, че и син ще имам, и това малко ме кара да забавям топката. Друго си е така като има кой да ти даде една надежда. Сега си гледам работата и много-много не се замислям за онова, което ще дойде. като дойде, тогава ще му мисля.
Имайте хубави празници и да сте здрави!
