Ревността е най-отвратителното чувство!
В сърцето си и в душата си аз уж бях приключила с него, но въпреки това той беше непрекъснато в мислите ми.
Бяхме заедно цели 8 години. Имали сме проблеми, карали сме се, били сме дори разделени за малко време, през което време той си имаше някакво друго гадже, но в крайна сметка сме се събрали отново. Докато не се разделихме окончателно. Знам, че вината е моя, но има неща, които не могат да се поправят и едно от тях е моята ревност. Затова решението за раздялата беше мое. Донякъде и Магда ми повлия, но аз вече толкова години се вслушвам в съветите й и досега никога не съм сгрешила. По-скоро тя не е сгрешила, а това че съм направила онова, което ме е посъветвала означава, че съм се доверила. Опитвам се да превъзмогна случилото се, но не мога. Може би една част от мен все още го обича – не знам.
Странното е, че не се чувствам самотна – даже напротив. Но има моменти, в които ми липсва. Липсват ми най-вече разходките с него. Обикаляхме нагоре-надолу когато можем и тогава сме разговаряли най-истински и най-спокойно. Опитвам се да си набавя това с други хора, но не се получава. Не е същото. Никой не може да бъде като него.
Една изгубена душа
