Милост имаше към мен животът
Много лоши работи ми се случиха, но в крайна сметка успях да ги преодолея с много инат и сила на характера.
Останах сама с децата, след като съпругът ми и техен баща реши да си търси щастието в чужбина. Опитах се да го вразумя, да не ни оставя, но в крайна сметка то си го беше наумил и явно му идваше в повече мизерията и трудностите в България. Не знам дали да го обвинявам, но в крайна сметка за трите години, през които го няма, той не се е обадил нито веднъж, не е попитал как са децата, а за издръжки и други такива изобщо няма да говорим. Не мога да му се сърдя, не искам, който трябва, той ще го осъди.
Аз успях някак да се оправя, родителите ми и приятелите ми никога не ме изоставиха. Обаче ми е тежко, тежко ми е, защото някак неми се струва справедливо някои да си гледат живота, а други да страдат. Най-много ми тежеше това, че нямах дълго време работа и някак не успях да се стабилизирам, защото изпаднах в депресия, напълнях – ужас някакъв. Пак добре, че се взех в ръце и си дадох тласък. Много ми помогна писмото на Магда, съветите й, онова, което ми каза за бъдещето…
Затова сега съм по-спокойна. Животът беше милостив към мен и в крайна сметка бъдещето изглежда по-светло, от онова, което си представях. Гледам напред и не се отчайвам.
Юлия
