Най-силната любов е между майка и дъщеря

Всичко дължа на моето дете, което е най-доброто дете на света.

Минахме заедно през какво ли не, но именно тя беше причината да си държа главата изправена и да не се предавам. Каквото и да съм нямала, каквото и да ми е липсвало, тя ми го компенсираше. Не че не ми е създавала проблеми, но всичко беше в рамките на нормалното. Все пак няма идеални хора.

Моето дете вече е голямо и само се оправя в живота. Учи, работи, има си приятел, животът е по-благосклонен към нея, отколкото беше към мен и аз съм много щастлива, че е така. Може пък трудностите и неудачите, през които минах, да съм ги заслужила по някакъв начин. В крайна сметка – каквото било, е било, минало е и няма смисъл да мисля за него.

Повод да се допитам до Магда стана нейното кандидатстване. Тя кандидатства нещо с компютри, информатика или нещо подобно. Голяма мечта й беше, искаше това да работи и ако може да се реализира някъде в чужбина. Сега все още е тук, но се справя много добре и като едното нищо по някое време може да напусне България. И Магда каза така, затова вярвам, че ще се случи. Изобщо, каквото ми е казала досега, все се е сбъднало. Много познава и аз при всяко важно нещо й пиша, ей така, да съм спокойна.