Толкова съм страдала, и все още ми тъжно!

Не спряха да ми се подиграват и до ден днешен страдам от приказките на хората по мой адрес.

Едни говорят, че съм дебела, други подмятат що съм била стара мома, трети ме критикуват открито, че прекалено много съм изживявала всичко. Ами така е още от ученичка. Колко съм пробвала да отслабна, не става и не става. Явно е нещо генетично, защото и майка ми, и баба ми са по-пълни и те.

Винаги съм се старала да угаждам на всички, да съм добра и изпълнителна в работата си. Имала съм и приятели, но в любовта не ми върви кой знае колко. Аз вече свикнах да съм сама, но ми се ще поне хората да са по-добри към мен. Не искам специално отношение, просто нормално. Пиша ви защото виждам, че много хора споделят разни неща. Аз не съм се консултирала още с гадателката, не виждам защо. Какво да я питам? То не мен всичко ми е ясно. Знам, че нищо хубаво не ме очаква оттук нататък. Не съм отчаяна, това е просто констатация. Най-добре ще е просто да чакам и това е.

Не си мислете, че пиша, за да се оплаквам. Не търся приятели, нито разбиране. Искам само да кажа на всички като мен, че човек трябва да споделя. Ако аз не се бях затворила в себе си, ако си бях казала, че не ми пука за хорското мнение, може би сега нещата щяха да са други. То не че е късно и сега, но в този момент специално се чувствам уморена. Ще ми се да няма такива хора като мен и всички да бъдат щастливи и доволни от живота. И най-вече здрави!

Стоянка от София