Останах сама, но спокойна!
Много съм разколебана дали да напиша, че ми е добре или че не ми е добре така. Разведох се след 11 години доста сложен брак.
За това не знам още как се чувствам. Не знам, защото бях свикнала както с хубавото, така и с лошото.А лошото беше повече от хубавото. За тези 11 години той така и не се научи да ме уважава. Да ме зачита като човек, да ме поздравя на празниците. Не говоря за рождените дни или имения ден. Той така и не запомни датата на нашата сватба, а за такива лиготии като Свети Валентин – да не говорим. Но пък от друга страна понякога ме изненадваше с дребни подаръчета и внимание точно тогава, когато най-малко очаквах. За тези 11 години създадохме семейство, но не и дете. Той не искаше и аз се съобразих с това.
Както и да е, важното е, че свърши. В такива моменти човек винаги се съветва с врачка и аз съм много доволна задето попаднах на Магда. От нея разбрах, че не е имало смисъл да продължавам с бившия си съпруг. Разривът така или иначе е бил предстоящ. Сега очаквам онзи, който ще ме направи щастлива и с когото ще имам пълноценно семейство. Мисля, че е крайно време да идва, защото чаках достатъчно.
Виолета
