Цял живот няма да мога да го забравя

Той беше единствения човек, когото обичах искрено и непринудено. Толкова много го обичах, че забравях дори за себе си.

Затварях си очите за всичко друго и виждах само него. Мога спокойно да кажа, че любовта ни беше съвършена и взаимна. Нещо, което не се среща много в това наше малко откачено време. Всичко беше идеално, разбирате ли? Не беше нещо като във филмите или книгите, но си беше нашата любов. В крайна сметка, той умря. Лоша болест, мал шанс… Ужасна съдба… Не знам как да го нарека, но беше черно, черно, всичко беше черно за едно известно време. Умря от рак само на 25 години. Казаха, че бил скоротечен или нещо такова.

Честно, всичко останало съм забравила, всички лоши моменти за мен не съществуват. Аз го помня здрава, изпълнен със сили, готов да живее. Всичко останало просто не се е случило, нищо че бях с него до самия му край. Сега нищо друго не съществува за мен, освен спомена. Защо пиша всичко това? Честно казано, не знам. И към Магда нямах конкретни въпроси. Може би просто исках някой да ме изслуша. В това отношение глухонямата гадателка е перфектна. Въпреки недъга си е добър слушател, защото изтърпя всичките ми писма и им отговори. Според нея аз скоро ще намеря покой, ще имам нов човек до себе си. Не знам дали да й вярвам, или по скоро – не знам дали искам да й вярвам…

Лиза