Щастлив съм, че някъде за мен има една надежда
Дълго време си мислех, че за всичко съм си виновна аз и продължавах да се обвинявам, без да търся някакъв нормален изход от ситуацията.
Имах онова, което хората наричат лош късмет, но при мен се оказа друго. Бях омагьосана от една моя роднина, всъщност – моята вуйна. Не знам защо ме мрази толкова, като аз живея в друг град, не съм я виждала от години и нищо не й дължа… Но, това е откакто съм се родила и нито аз, нито майка ми, нито баба ми имат обяснение на това отношение.
В крайна сметка стана ясно, че всичко онова, което се е случило с мен, е било по нейна вина. Гадателката Магда откри магията и я унищожи. И това го знам със сигурност, защото измина вече година и нещо, откакто й писах, а при ,мен нещата бавно, но славно започнаха да се нареждат. Имам си прилична работа, смених квартирата, започнах да се срещам с нови хора, отслабнах, макар и малко и не на последно място – започнах да спя по-добре.
По-спокойна съм вече, но все още не ми го побира акъла защо някои хора постъпват по този начин. Явно така им харесва – не знам. Да са живи и здрави и те, и всичките ми врагове. Важното е, че аз съм добре!