Не искам повече да живея като машина!
От няколко години насам само глупости ми се случват и вече наистина взе да ми писва. Аз дори не знам как да започна разказа си, за да споделя най-вече за този малък лъч светлина, който Магда ми даде.
Сега сигурно всички си мислите гадателка-мадателка, това-онова, но за мен, един непознат от улицата, Магда е невероятен човек. Намери време и начин да ми помогне точно когато имах нужда и се чудех накъде да поема. Аз съм на 37 години. Нямам семейство, даже и приятелка нямам. Не защото нещо съм сбъркан, кандидатки има много, но нямам време от работа. Родителите ми имат нужда от помощ, чисто финансова, за лечение и съм отдаден само на това. Те са ме отгледали и възпитали такъв, въпреки трудностите. Майка ми е много болна и аз ще се грижа за нея, докогато е необходимо.
Понякога се уморявам и в такива моменти ми идва да зарежа всичко и да се махна някъде далече. да не мисля за никой и за нищо, да бъда свободен. Но има някои отговорности, които трябва да се спазват.
Магда беше така добра просто да ме успокои и да ми напише едно ужасно дълго и мило писмо, което аз всеки ден чета отново и отново. То ми дава стимул да се изправя и да продължа. Отново…
Мирослав
