Запазих спомена за моя баща жив!

Здравейте, аз съм Ася. Преди една година претърпях тежка загуба, която преобърна живота ми.

Загубих моя обичан татко!Той беше всичко за мен, а най-вече скъп приятел. Дори сега когато пиша тези редове, очите ми се навлажняват. Но коварна болест ми го отне и след това бях като загубена. Никога не се бях сблъсквала със смъртта, смятах, че аз съм застрахована и това е нещо, което се случва само на другите. С баща ми вършехме всичко заедно, помагах му в работата, той беше дърводелец и изработваше невероятно красиви мебели. Споделях му тайните си, а той ги пазеше и нито един път не ме упрекна за грешките ми. Само се усмихваше, слагаше ръка на рамото ми и казваше “ Следващия път, моето момиче, следващия път“.

И един ден, той просто си отиде. Тогава изгубих пътеката, забравих как се живее…беше все едно тепърва се учех да плувам. Една близка съседка ми каза за гадателката Магда и че тя може да ми помогне да намеря пътя. Реших да пробвам, нямаше какво повече да губя. Поговорих си с нея, споделих и цялата си мъка и тя ми даде ценен съвет. Каза ми да продължа неговото дело и, че само така ще намеря покой. Така и сторих, започнах да правя мебели, а в звука на машините сякаш чувах неговия глас. Татко оживяваше в моите произведения. Благодаря ти, Магда!