Пак се усмихвам до любимия мъж

Имахме недоразумения, които изгладихме, а Магда ми помогна да върна равновесието у дома.
С моя мъж сме семейство от една година. Това ние втори брак и на двамата и второто разделяне и събиране. Като куче и котка сме. Не знам дали е вярно това, но сме като две противоположности, които ту се отблъскват, ту отново се събират. Имала съм малко мъже в живота си, но този ми е най-ценен.

Проблемът не е защото сме си изневерили, не. Имахме спор за един ремонт на един имот. Къщата ми е наследствена от моя чичо, който нямаше деца. Той не искаше да променяме нищо още, защото били минали само 4 месеца, откакто се бил споминал. Ей такива някакви, дето не мога да ги разбера. Както и да, изпокарахме се едно хубаво, защото никой не отстъпи и даже за малко се разделихме. Ей, полудях за тия няколко месеца. Магда ме събра парче по парче, буквално. Тая жена е уникален природен психолог. Разбира те от половин дума и много истини казва.

Нахока ме и тя едно хубаво, че съм се разбързала. Трябвало да мине половин година, а най-добре година след смъртта на някой и едва тогава да се променя нещо по къщата. Щяла съм да разсърдя духовете. Както и да е. Важното е, че сега всичко е така, както беше преди.