Късно срещнах любовта
Разведена съм от много години и децата ми са вече големи
Хванаха си пътя и си уредиха живота, а аз останах сама. Едната дъщеря даже не е в България, ами замина в чужбина да живее. През годините, в които бях сама, не съм се и сещала за мъже. Не че не съм флиртувала, ама не съм имала време за друго.
Усетих се чак когато останах сама. Започнах една връзка с мой състудент. Още от едно време се имахме с него, а той останал вдовец много рано. Няма деца, само на науката се е отдал. Искам да кажа, че той е много добър и разбран човек. Поне така го усещах аз.
Понеже съм нерешителна по отношение на мъжете, а и имах нужда от съвет, писах на Магда. Исках да ми каже дали имаме бъдеще с Никола. Не исках временни истории. Исках да си бъдем с него до края, ако ни е писано. Затова трябваше Магда да ми каже как вижда нашата връзка. Ще ни бъде ли или да продължавам да бъда сама.
Магда беше повече от категорична, че това е човека за мен. Опитах се да помисля още малко, но в крайна сметка след като и Магда не се съмняваше в нашата любов, защо пък аз да се дърпам?
Така сме вече 1 година с Никола. Обичаме се, помагаме си и сме си дружина. Да е благословена Магда за добрите думи и съветите.
Иванка от Монтана