Добре съм, но ще се оправя

Обичам да си го повтарям това, откакто писах на Магда

Не знам защо. Сигурно защото наистина съм добре, а ми се иска да съм още по-добре. Магда ми даде големи резерви за бъдещето, които вече една по една започват да се сбъдват.

Повод да й пиша беше една моя връзка, която имах с един мъж. Много сложна. Даже повече от сложна. Сега се разделихме и на мен ми олекна. Исках Магда ако може да направи така, че да не ме забрави, но се оказа, че това е невъзможно. Аз не искам да бъда с него, но не може и той да е с някоя друга. И като сме скарани го ревнувам. Искам да не знам нищо за него, а той ми е съсед – живеем на една улица. Само трябва да пресека и съм у тях. И всичко виждам. И това понякога ме ядосва. Само понякога.

Иначе се чувствам много добре. Даже повече от добре. Все си го повтарям, точно както Магда ми каза. Тя каза, че няма от какво да се оплаквам и действително е така. Само да не бяха нервите с бившия. Мислила съм да се пренеса да живея другаде, но родителите ми са тук, така че ща не ща пак ще трябва да идвам.

Опитвам се да оставя миналото зад мен. Да забравя всичко и да продължа напред. Засега ми се отдава, въпреки че само понякога мисля за него. Новиуят ми приятел нищо не е заподозрял, но и аз не му давам повод, защото знам, че трябва да мине време, за да се излекувам от предишната любов.

Мишел