Обиждат ме! Казват, че съм циганка!

Аз съм осиновена и знам това още от съвсем малка

Но има хора, които през всичките тези години не престанаха да ме тормозят. Тормозиха ме по най-гадния начин – с обиди, лоши думи и подмятания. И то все близки и роднини на нашите. Но аз не обръщах кой знае какво внимание. Не ме интересуваше тяхното отношение, а това че имах най-добрите родители на света. Но ме болеше, а и те чуваха какви ги говорят. Не заслужават…

Магда ми беше казала предния път като й писах, че хорските думи не са камъни, за да ме убият. Не са, така е. Аз успях да продължа благодарение на нейното писмо, което все още препрочитам от време на време. Добре е, че има такива хора като нея. Знам, че колкото и да е трудно – ще се справя. Когато има такова мило и добро отношение, мога лесно да забравя всичко лошо. Точно както каза Магда вече имам до себе си човек, който ме обича такава, каквато съм и не се страхувам от предизвикателствата, каквито и да са те!