Забравих какво е самота

Преди бях много изолирана. Повечето хора ме мислеха за странна или пък нещо сбъркана и страняха от мен.
Майка ми ми казваше, че съм имала магия за безбрачие, затова никой не се завъртал покрай мен. Така била чула, не че е ходила при някой, за да й каже. Аз и до днес не вярвам в тези глупости. Магда потвърди онова, което винаги съм знаела – че проблемът не са магиите, а проблемът е в мен. Вярно е, че аз бях много по-затворена преди, отколкото съм сега. Не знам на какво се дължи. Имам нормална работа, нормални възгледи за живота, даже и изглеждам нормално, не е като да се обличам по някакъв по-специален начин.

Но аз винаги съм предпочитала да съм си у дома, вместо сред някакви хора, да е шумно може само ако има празник. Заявила съм още много отдавна, че компромиси по отношение на местата, които посещавам няма да правя, и въпреки че имам приятелки, които слушат чалга, аз не ходя с тях по клубове и така нататък.

След като писах на Магда се замислих дали искам все така да я карам. В нейното писмо имаше много интересни съвети и мисли. Мина повече от година, откакто й писах и днес вече съм доста по-отворена към хората. Все още нямам приятел, но поне започнах да излизам с разни мъже, които ми се струват интересни.

Виктория Токова от София