Не съм забравила от как научих важните уроци!
Научих ги все по трудния начин – с много бой, унижения и обиди. Но винаги съм продължавала напред, без значение какво ми е струвало това. Сега мога единствено да си правя равносметка на тези случки и да си взема някаква поука.
На Магда искам да благодаря за подкрепата и разбирането през годините. Защото аз не й пиша от вчера и тя най-добре знае през какво съм минала. Реших да драсна тези няколко реда с идеята ако има някой да ги чете тези неща и ако е жена, да знае никога да не позволява да прави компромиси със здравето си и гордостта си. Удари ли веднъж – махай се, не ти трябва да се занимаваш с такъв човек.
Решенията за разделите съм ги взимала пак благодарение на Магда. То си трябва подкрепа в такива моменти, разбиране. Не може просто така да се изправиш и да вървиш, при положение, че много пъти си бил нараняван.
Сега съм сама. Има някакъв младеж, с който се виждам от време на време, но той не ми е приоритет. Предпочитам да мисля и да обръщам внимание на себе си, отколкото на нещо, което след време ще ме нарани. Трябва да събера още сили, трябва поне някой веднъж да ми докаже и покаже, че не съм само онова нещо, което мие чиниите, готви и мога да го бия когато си искам и когато ми е кеф. Няма по-ужасно нещо от насилието и болката от него! Никога повече не искам да го преживея отново!
М.С. от Велико Търново
