Казах лоши думи на приятел
Нищо не наранява така, както лошата дума. Аз казах нещо лошо на приятел, на много добър човек, който не го заслужаваше. Държах се ужасно и сега съжалявам, но май е късно. Искам да се извиня, но знам, че извиненията ми няма да бъдат приети.
На 26 години съм, от Варна. През повечето време работя и нямам много време за социален живот. Гледам да не досаждам на хората, затова от работа се прибирам направо в къщи и ако някой ми се обади да излизаме – излизам, ако ли не – оставам си у дома. Нямам си приятел, разделихме се с последния преди една година и оттогава никой не се е застоял при мен. Имам си приятел мъж, с който се разбираме повече от добре. С него сме заедно почти десет години, още от училище. Той има семейство, познавам се много добре с жена му и с детето му. Тя знае за нашето приятелство, дори го одобрява и много пъти ми е искала съвет за някои неща, защото все пак аз го познавам по-добре от нея. И двамата са много добри хора.
Стана така, че преди няколко дни си говорихме за някакви неща и аз казах нещо на моя приятел, които само двамата знаем, обидих го. Бяха много тежки думи, даже сега ме е срам да си ги спомня и да ги кажа. Аз ги помня, но не искам да ги казвам.
Искам да попитам уважаемата Магда дали има прошка за мен и какво трябва да направя, за да се оправи положението с моя приятел, защото аз още не мога да го погледна в очите. Не съм се извинила, но искам да получа предварително някакъв съвет.
Р.Ф.
