Оставих болката в миналото
Простих на всички онези, които по един или друг начин са ми причинили болка. Забравих обидите и продължих напред. Място за отчаяние просто няма.
Достатъчно млада съм, за да имам време да забравя. Поне се надявам да имам, защото в крайна сметка никой не знае до кога му е драсната чертичката, както казва баба ми. Разочарованието ми е главно от мъжете и тяхното отношение. И по-специално от последния, с който бяхме почти сгодени.
Живеехме на квартира, аз работех, а той не. По едно време си намери работа, разбра се че уж излиза сутрин и се прибира вечер. Аз му давах парите за наема, които той трябваше да даде на хазяина. И така няколко месеца. Трудно беше, но аз винаги съм намирала начин да се справям. Мислехме за сватба, даже дата определихме. Осведомихме близки и роднини, писах даже във фейсбук, с приятелки и рокли взехме да заглеждаме. В един момент разбрах, че не е дал парите за наема. Изобщо. Цялата сума за 4 месеца. И явно това не ми беше достатъчно, защото когато го попитах защо хазаина ми се обажда и ме пита къде е наема, той ми каза, че се изнася, защото си имал друга. По нататък няма смисъл да разказвам. Беше ужасно.
Моля ви, Магда, кажете ми дали това е орисия някаква, защото не ми се случва за първи път или грешката е моя? какво да направя, за да не се случва пак?
Може да публикувате писмото ми, ще се радвам ако и някой от хората, които четат вашия сайт, ми дадат съвет или просто ми пишат.
Благодаря ви предварително! Ще очаквам отговора ви.
Милица от Благоевград
