Инерцията на живота ме уморява
Понякога искам да изчезна. Искам ей така да щракна с пръсти и вече да ме няма. Искам да живея по-различен живот.
Писах ви преди време, когато имаше някакъв здравословен проблем с Магда и тя не можеше да работи, не знам дали си спомняте. Тогава бях безработна и току що разведена. Магда позна за работата и беше много права за някои неща, даже не за някои, а за по-голямата част от нещата, нищо че ми се наложи да чакам малко повече за отговора. Поне разбрах, че е било за добро.
Сега имам работа, нямам приятел, но финансово се оправям много добре и с детето живеем на квартира. Плащаме си сметките без да се притесняваме. Уж всичко е добре, уж всичко е спокойно, уж всичко се нареди така, както го исках и както ми беше казала Магда. Между другото, съветите ви са много добри, госпожа Магда. Явно имате опит в живота, нищо че той ви е наказал леко с тази болест. Поне утехата, че помагате на хората ви остава.
Не ме разбирайте погрешно, аз не се оплаквам. Но ми се иска нещо по-различно да се случи. И полагам усилия за това. Постоянно ходя на някакви кратки екскурзии с идеята да се запозная с някакви интересни хора, но явно не ми се получава. Те хората са казали – върви ли ти в работата, няма да ти върви в любовта.
Надежда Симеонова от София