Опитвам се, но не мога да го забравя
Знам, че той е най-грешното нещо в моя живот, и въпреки това не мога да се освободя от мислите за него. Понякога се будя нощем и си мисля колко невъзможно е всичко и че само си губя времето с него, но въпреки това не мога да спра да мисля.
Казват, че има истинска любов. Аз знам, че има, но за съжаление тя почти винаги е невъзможна. Поне в моя случай е така.
Аз не пиша това писмо, за да се оплаквам. В интерес на истината въпросите ми до Магда нямаха нищо общо с него. Аз все пак имам и друг живот. Знам, че ще ви прозвучи странно, но въпреки, че ако поискам аз мога да съм с него, аз не искам. Живеем в различни градове, виждаме се много рядко, една моя дума и той ще е при мен, но не искам.
Има някакъв особен мазохизъм в това. Знам, че е глупаво и наивно, но така искам да запазя хубавото между нас. Страхувам се, че ако се съберем битовизма ще убие всичко хубаво между нас. Искам да си го запазя такова, каквото е. Може би някой ден бих могла да имам дете от него, но ще трябва да стане така, че да не разбере. Като цяло съм объркана, но ми става приятно като си спомня какво има между нас.
Искам да го забравя. Трябва да го забравя, защото той все пак е мъж, а мъжете колкото и да се стараят, не могат да бъдат само с една жена. Това го знам много добре. Искам да го забравя, за да му дам шанс да живее живота си.
А. К
