Пак сама, но щастлива!
Ако има нещо, което не мога да приема и разбера, това е изневярата. Никога не ми е било ясно защо хората го правят, докато не ми се случи. Лошото при мен беше,че постоянно обвинявах себе си. Не спирах да се питам защо, какво съм направила, има ли нещо, което да не ми е наред…
С бившия ми приятел бяхме 12 години заедно. Запознах се с него малко след като се разведох. Уж всичко беше наред, а то какво излезе… Сега не искам да се връщам към това. Мина много време. Не знам как и дали ще имам доверие на още някой след него, но е факт, че аз вече не гледам на мъжете по този начин, по който гледах преди. Нямам им грам доверие.
На Магда писах заради безпътицата, в която бях изпаднала. Не знаех накъде да поема, направо бях забила. Исках да имам някаква яснота относно онова, което ме очаква, да знам какво е, да съм подготвена по някакъв начин. Аз ходех при една друга гледачка в Асеновград, но сега вече след писмото на Магда, няма да ходя, защото онази жена само ме мотаеше и за всеки въпрос ми взимаше допълнително пари, а и нищо съществено не казваше.
Не знам, мисля че има някаква светлина в тунела, най-вече защото успях да го превъзмогна и да продължа напред.
Нина
