Нямах сили да се боря сама

Животът ми не е кой знае колко особен. Не че нещо лошо се е случило. И хубаво не се е случило, но сега поне съм малко по-спокойна отпреди. Проблемът, който ме накара да пиша на Магда е, че един мой съсед непрекъснато ме тормозеше. Трябваше да направя нещо, за да игнорирам вредното му влияние. Той дори и нищо да не прави, само като мине по улицата и се усеща един хлад.

Проблемите ми с него са от години. Той се е взел много насериозно и си мисли, че аз като съм сама жена и ще се предам. Нищо подобно! Още повече, че е мое право да защитавам имота, който баща ми ми е оставил. Както и да е, няма да ви занимавам сега с цялата тази почти половинвековна драма.

На Магда писах за пентакъл. Трябваше ми нещо, което да ме защити от набезите на това чудо, което живее до нас. Имах нужда от нещо, което да ми дава кураж. Сега съм много спокойна и по-уверена. Има дни, в които той изобщо не се сеща да ме тормози. Тормозът се явява в това, че хвърля боклуци през оградата, палил е огъна на изтривалката и изобщо куп такива неща, които се правят от тийнейджърите, а той е почти 70-годишен мъж.

Сега се е успокоил и не прави нищо. Не знам дали се дължи на пентакъла, но е факт, че аз вече нямам тези проблеми, които имах преди.

Славка Борисова от Самоков