На 20 години изгубих вяра в хората
Не съм някоя разглезена девойка, която да се чуди какво да прави по цял ден. Израснала съм в едно забутано село в Северна България. Там живях до 14-та си година, след това отидох да уча в Монтана. Сега съм в София, приеха ме студентка.
През годините много хора са ме предавали, много са ме лъгали и то все близки, уж хора, на които трябва да разчитам. За разлика от повечето си съученички не можах да си намеря нормален приятел, защото всички искаха само едно – секс. Аз не искам пари, не искам да ме издържат, аз искам някой, с който да мога да си говоря, да ме разбира, да ме подкрепя и вдъхновява. Много ли искам? Все така става, че като им откажа да си легна с тях на втората среща и те се омитат. Прав им път! Аз знам, че ще дойде време, в което ще ме обичат заради това, което съм, а не заради онова, което имам в сутиена.
Магда поне ме увери в това. Тя ми каза, че ще намеря момчето, което е за мен, но още е рано. Затова сега не правя нищо друго, освен да уча и ще отивам в чужбина, тъй като Магда ми каза, че нямам бъдеще тук и че късметът ми е навън. Много ми хареса писмото, което ми е написала, защото от един непознат човек, аз чух думи, които нито един мой близък не ми е казал. Да е жива и здрава леля Магда! Малко са хората като нея.
Елена Вратикова от София